[« Назад]  [Съдържание]  [Напред »]       [публикувай обява за имот от частно лице]

5. УПЪЛНОМОЩАВАНЕ

5.1. ВИДОВЕ ПЪЛНОМОЩНИ

Пълномощното увластява пълномощника да извърши посочените в документа правни действия. Това се налага, когато дадено физическо лице фактически е възпрепятствано или му липсва умение лично да се справи със съответно действие. Обикновено страните в пълномощното са роднини или приятели, т.е. доверено лице на упълномощителя. Те следва да са навършили 18 години и да са дееспособни лица.

Упълномощаването е едностранен акт на представлявания. Добре е пълномощното да е в писмена форма с нотариално заверени подписи (допуска се и устни, и писмени без заверка). В нотариално завереното пълномощно следва да се посочат поне трите имена и единния граждански номер на страните, както и данните от документа за самоличност.

Когато се заверява подпис върху пълномощно на възрастен или болен човек, Нотариусът е длъжен да се срещне с него и да се увери, че той разбира смисъла и значението на документа, който подписва.

За да е валидно пълномощното, не е необходимо то да е подписано и от упълномощеното лице. Упълномощаването е едностранна правна сделка и за пълномощника възниква представителна власт, която той може да упражнява или не.

Пълномощното може да бъде:

1. Генерално. Под това наименование е известно в практиката пълномощно, което е за всякакви правни действия от името и за сметка на представлявания. На пълномощника се предоставя широка представителна власт. Такова пълномощно дава възможност на пълномощника да се грижи за работите на упълномощения, без да е необходимо да бъде упълномощаван поотделно за всяка една от тях.

В генералното пълномощно се записват освен точните данни на упълномощителя и на пълномощника по личната карта, но и подробно правните действия.

Препоръчително е такъв вид пълномощно да се използва само при пълно доверие на упълномощителят към пълномощника и когато към дадения момент упълномощителят не може да предвиди точно за какви правни действия ще е необходимо да бъде представляван.

В пракиката има не малко случаи, когато пълномощникът злоупотребява с дадените му широки правомощия.

2. Специално пълномощно.

С него пълномощникът се упълномощава да извърши от името и за сметка на упълномощителя само определен вид правни действия. В някои случаи самият закон изисква специално (изрично) упълномощаване. Това е необходимо в случаите на разпореждане с недвижими имоти (продажби, дарение, ипотека), сключване на съдебни спогодби, намаляване, оттегляне или отказ от иск в съдебно производство, представяне пред точно определен държавен или общински орган, пред административна служба, данъчни и финансови учреждения, пред БТК, Пощата, ВиК, Електроснабдяване, и др. и свързаните с тях действия.

Например в пълномощно за продажба на недвижим имот, освен данните на упълномощителя и пълномощника, се описва имота по акта за собственост, границите и съседите, условията и правните действия, свързани с тази продажба (на кого да продаде, на каква цена, кой да получи парите от продажбата, срок на действие и др.).

В пълномощното може да фигурира например и такъв текст: “... да продаде имота на когото и както намери за добре, на цена по споразумение, и да получи всички суми по сделката за продажба”.

Друг вариант на текст в пълномщното при закупуване: “... да закупи от мое име и за моя сметка недвижим имот - дворно място с жилищна сграда в него в град ... (посочва се името) по свой избор и на цена, каквато упълномощеният намери за добре”.

При наемни отношения: “... да управлява и стопанисва всички мои недвижими имоти (описват се подробно), да сключва договори за наем от мое име и за моя сметка и да получавя наемните цени”.

Примерите са дадени, за да се обърне внимание на точността и конкретността при съставянето на пълномощното, за да има то своята действеност и изпълни предназначението си.

5.2. ДОКУМЕНТИ, НЕОБХОДИМИ КЪМ НОТАРИАЛНОТО ПЪЛНОМОЩНО

Най-често срещаният случай в практиката е, когато упълномощителят дава право на упълномощеното лице да се разпорежда с вещното право върху неговата недвижима или движима вещ. При извършване на сделката упълномощителят предоствя на Нотариуса два броя декларации по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, които се отнасят до липсата на публични държавни и общински вземания и невнесени осигурителни вноски. Тези документи също се заверяват нотариално. Наличието на такива задължения прави прехвърлянето невъзможно до тяхното погасяване. Тези декларации са валидни до края на календарната година или до изтичане на съответното тримесечие.

Придобиването на вещно право преди или по време на брака определя дали трябва да участва и съпругът. Ето защо пълномощното трябва да се придружава и от декларация от упълномощителя за гражданското му състояние, в която да е отразено дали е сключен граждански брак и кога (декларация по чл. 25, ал. 7 от ЗННД) Тази декларация също се заверява при Нотариус (или кмет на село) и е валидна до настъпване на нови обстоятелства в гражданството и гражданското състояние на упълномощителя, но за не повече от 1 година.

Добре е да се заверява копие от Удостоверението за сключен граждански брак. Оригиналът винаги трябва да се пази, защото той е обективният документ, който удостоверява този юридически факт.

Без тези декларации Нотариусът ще откаже изповядването на сделката независимо от това, че пълномощното е валидно.

Когато пълномощното е за закупуване на имот, не е необходимо изрично посочване на имота, достатъчно е да се посочи желанието на упълномощителя, придружено с декларация по чл. 25, ал. 5 от ЗННД.

 Законът не разбира от шега.

Финска поговорка

5.3. ПРЕКРАТЯВАНЕ И ОТТЕГЛЯНЕ НА ПЪЛНОМОЩНО

Пълномощното се прекратява автоматично със смъртта на едната от страните по него. Това следва от личния характер на отношението, което възниква при упълномощаването и доверието, което най-често стои в основата между упълномощител и упълномощен.

Българското право не позволява пълномощното да важи след смъртта на упълномощителя, дори ако той изрично е поискал това. Това се отнася и за случаите, когато упълномощителят или пълномощника (упълномощения) бъдат поставени пред пълно запрещение.

При извършване на действия упълномощеният трябва да даде отчет за това. Лицето, дало пълномощно, може да го оттегли с едностранно волеизявление по всяко време и по своя преценка (чл. 41 от ЗЗД). За оттеглянето на пълномощното следва да е уведомен пълномощника, за да бъде защитен упълномощителят.

Оттеглянето на пълномощното става най-често чрез нотариално уведомление, което се извършва чрез служител на нотариална кантора. Упълномощителят не може да бъде отговорен пред трето лице за действия, извършени от пълномощника след оттегляне на пълномощното, ако то е извършено по този ред.

Действията, извършени след оттеглянето на пълномощното, ще ангажират личната отговорност на упълномощения, ако той и този, с когото договаря, се споразумеят във вреда на представлявания. За него договорът няма да произведе действия.

ВАЖНО

При сделки и договаряния с пълномощник е желателно той да бъде поканен да декларира писмено, че пълномощното не е оттеглено или прекратено.

Упълномощителят може да оттегли пълномощното с едностранно волеизявление (нотариално уведомление) по всяко време и по своя преценка.

Упълномощителят не може да бъде отговорен пред трето лице за действия, които пълномощникът е извършил след оттегляне на пълномощното.



[« Назад] [Съдържание] [Напред »]
съсобственост нотариус