[« Назад]  [Съдържание]  [Напред »]       [публикувай обява за имот]

3. СОБСТВЕНОСТ ПО ВРЕМЕ НА БРАКА И СЛЕД НЕГО

3.1. СЕМЕЙНА ИМУЩЕСТВЕНА ОБЩНОСТ

Семейният кодекс определя имуществата, придобити по време на брака (вещи и правата върху тях, парични влогове, недвижимите имоти и др.), независимо на чие име са, като семейна имуществена общност.

Този вид собственост е неделима. Това означава, че докато трае бракът, никой от двамата съпрузи не може да иска да си поделят общите вещи.

Необходимите условия и предпоставки, за да възникне съпружеска общност по отношение на недвижимите имоти (апартамент, къща, дворни места, право на строеж, на надстрояване и пристрояване и др.) са следните:

1. Наличие на валиден брак - брак, сключен при изпълнението на всички формални и материални изисквания на закона. Ако бракът е нищожен, придобитият недвижим имот не е семейна имуществена общност, а обикновена съсобственост (ако е придобит от двамата) или лична собственост (ако е придобит от единия).

2. Имотът да е придобит по възмезден начин в рамките на брака т.е. след сключването на брака и преди прекратяването на брака.

Животът предлага и по-нестандартни хипотези. Например процесът по придобиване на имота е започнал преди брака от името и за сметка на единия съпруг, а формално собствеността е прехвърлена след сключването на брака. Или обратният вариант, когато процесът на придобиване на имота е започнал по време на брака, имотът е придобит само от единия съпруг непосредствено след прекратяване на брака. Проблемът относно собствеността се решава конкретно за всеки случай.

3. Имотът да е придобит в резултат на съвместен принос и на двамата съпрузи. Най-общо законът приема, че съвместният принос може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството. За да се очертае ясно кой имот е общ и кой не е, следва да се разгледа въпросът за личното имущество на всеки един от съпрузите. Лични, само на единия съпруг, са първо всички недвижими имоти, придобити от него преди брака или след неговото прекратяване, или имоти, които съпругът (съпругата) е придобил по наследство или като дарение по време на брака.

Двамата съпрузи трябва да са на ясно по основни въпроси, отнасящи се до собствеността на недвижимите имоти, придобите по време или извън брака.

1. Имот, придобит от единия съпруг по време на брака, но при трайна фактическа раздяла, не е общ за двамата съпрузи.

2. Изградената по време на брака сграда върху имот, лична собственост на единия съпруг, се включва в съпружеската имуществена общност само ако е довършена до определена степен на самостоятелност в груб строеж със взаимния принос на двамата съпрузи.

3. Имот, придобит от единия съпруг по време на брака срещу поето задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя, е семейна имуществена собственост, независимо, че според договора само той е поел цялата грижа.

4. Придобити недвижими имоти през време на брака от Едноличен търговец в резултат на неговата търговска дейност и вписани като активи в баланса на фирмата, са негова лична собственост.

5. Едноличен търговец с доходи, които надхвърлят значително приноса на другия съпруг, формиран от влагането на средства и труд, грижи за децата и работа в домакинствотото, може да претендира за по-голям принос в семейната имуществена общност.

6. Заем за закупуване на недвижим имот, получен от съпруга преди брака и изплатен по време на брака, е лична собственост.

7. Получаване на заем за закупуване на недвижим имот с лични средства от единия съпруг през време на брака не изключва съпружеска имуществена общност, а поражда само обликационни отношения между бившите съпрузи.

8. Нищожни са декларации през време на брака от единия съпруг, които признават по-големия дял в семейната имуществена общност на другия съпруг.

3.2. СОБСТВЕНОСТТА СЛЕД РАЗПАДАНЕ НА БРАКА

При развод двамата съпрузи трябва добре да знаят законовите разпоредби за личното имущество и за това, придобито по време на брака (виж “Семейна имуществена общност”, стр. 27).

До скоро съществуваше становище, че съпругът грижил се за децата и независимо, че е получавал значително помалки доходи от другия съпруг през време на брака, има равен принос в имуществената общност.

В Семейния кодекс (чл. 28, ал. 3) е залегнат принципът за справедливо уреждане на имуществените отношения след прекратяване на семейните отношения на основа на приноса, който всеки от бившите съпрузи има за тяхното създаване.

На тази основа съдът може да определи на бивш съпруг по-голям дял върху недвижим имот, който е бил семейна общност, когато неговият принос надхвърля значително този на другия съпруг. Това може да стане независимо, че другият съпруг е изпълнявал задълженията си, според възможностите си, и е осигурявал благополучието на семейството.

При завеждане на иск в съда за по-голям дял претендиращият трябва да докаже с документи и свидетели, че е получавал значително по-голям доход от другия съпруг и че последният е разходвал и пилял средства лично за себе си, с което не е допринесъл за увеличаване на общото семейно имущество.

При развод по взаимно съгласие (чл. 100 и 101, ал. 1 от Семейния кодекс) съпрузите излагат своето споразумение по всички взаимни морални и материални отношения, включително и за недвижимото имущество (семейното жилище). Споразумението се утвърждава от съда, след като той провери дали са защитени правата на децата.



[« Назад] [Съдържание] [Напред »]
собственост съсобственост