Завещание може да направи всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно.
Съществуват два вида завещания според формата им (чл. 23-27, Закон за наследството):
1. Нотариално завещание. Извършва се от всеки Нотариус без оглед местоположението на имуществото и жителството на завещателя, наследника или заветника, но пред двама свидетели.
Завещателят изявява на Нотариуса устно своята воля и той я записва дословно. Отбелязва се мястото и датата на съставяне на документа. Нотариусът прочита завещанието в присъствието на свидетелите. След това завещателят, свидетелите и Нотариусът подписват завещанието.
Ако завещателят не може да се подпише, той трябва да посочи причина за това и Нотариусът отбелязва неговото изявление преди прочитане на завещанието.
Завещанието се вписва в специална актова книга.
2. Саморъчно завещание. То трябва изцяло да бъде написано саморъчно и ръкописно от завещателя в свободен стил с дата и с подпис на завещателя. Не е важно на каква хартия или друг материал е написано завещанието, нито с какъв предмет, но то задължително следва да носи дата и подпис отдолу.
Саморъчното завещание може да бъде предадено за пазене от Нотариус, може да бъде съхранено и от самия завещател или от негово доверено лице.
Когато се предава на Нотариус за пазене, завещанието се затваря в плик, върху който се съставя протокол с подписите на завещателя и на Нотариуса. След това саморъчното завещание се завежда в специален регистър. След смъртта на завещателя същият този Нотариус обявява завещанието.
Саморъчното завещание, предадено за пазене на Нотариус, може да бъде взето обратно, но само лично от завещателя. За връщането на завещанието се прави бележка в специалния регистър с подписи на завещателя, на двама свидетели и Нотариуса.
Лицето, което съхранява саморъчно завещание, трябва веднага след узнаване за смъртта на завещателя да иска обявяването му от Нотариус. Той изготвя протокол.
Ако предмет на завещанието е недвижимо имущество, Нотариусът издава препис от завещанието, който се вписва в Службата по вписванията към Районния съд. Едва след това лицето, в чиято полза е завещанието, може да се снабди с Нотариален акт.
ДОБРЕ Е ДА СЕ ЗНАЕ
Отварянето на завещание след смъртта на завещателя може да стане по искане на всяко заинтересовано лице. За това не е предвиден законов срок.
Завещанието може да бъде отменено с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания.
Саморъчното завещание е частен документ и като такъв може да бъде оспорван от лица, които имат правен интерес. Прави се проверка за истинността или неистинността на завещанието (чл.97, ал. 3 от ГПК) чрез съдебен процес, в които се установява неговата автентичност (авторството на завещателя) чрез пряко и пълно доказване.
Съдът пристъпва към процедура по оспорване на представеното саморъчно завещание (чл. 154 от ГПК), когато страната, която има интерес от това завещание, заяви пред съда, че ще се ползва от него, а другата страна предяви иск за оспорване на автентичността му.
Страните трябва да представят на съда оригинала от завещанието и годен сравнителен материал за нуждите на съдебно-графологическата (почеркова) експертиза.
Завещанието е нищожно (чл. 42-44 от Закона за наследството), когато по своето съдържание противоречи на закона или го заобикаля, не е спазена формата, предписана от закона, липсва волята на завещателя или той е неспособен да завещава, когато е в противоречие на обществния ред и добрите нрави или условията са невъзможни.
Завещанието не поражда правни последици и само по себе си е недействително, когато:
Саморъчното завещание е нищожно, когато е написано без да е съобразено с трите основни изисквания, отразени в чл. 25, ал.1 от Закона за наследството: да е изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа датата на съставянето му и да е подписано от него след текста на завещанието. Ако не е оформено по този начин, завещанието е нищожно.
ДОБРЕ Е ДА СЕ ЗНАЕ
За обявяване на нищожността на завещанието не е необходима някаква изрична съдебна намеса. Възражението за неговата нищожност не се погасява по давност.
Завещателят може да впише в своето завещание определени условия и да поиска от заветника да ги реализира след неговата смърт.
Например: Завещателят може да завещае пари на заветника, като го задължи след смъртта му да дари част от тях за стипендии на талантливи деца или на благотворителна фондация, да построи параклис, манастир, детски дом, училище, и т.н. Може да поиска от заветника да се разпорежда със завещанието му след като създаде семейство. Или пък на стената на завещания недвижим имот да се изпише името на завещателя.
Безнравствено условие, противоречащо на обществения ред и морал е например следното условие: лицето, което получава завещанието, да се разведе или да причини телесни, имотни или други вреди на определена личност. Такива завещания, с такива условия и тежести не се изпълняват.
ДОБРЕ Е ДА СЕ ЗНАЕ
Вписаните в завещанието условия да са реално изпълними и да не противоречат на нравите и реда на обществото.
Условията не трябва да имат за цел получаване приживе на облаги от заветника.
| [« Назад] | [Съдържание] | [Напред »] |
| покупко-продажба на имоти | наследство |