В Гражданския процесуален кодекс (ГПК) има глава “Бързо производство”. Целта е бързина на определен вид граждански дела, които пряко засягат защита на личността и бизнеса (ДВ, бр. 64, 16.07.99 г.). До този момент делата бяха изключително бавни и довеждаха до невъзможност за навременно възстановяване или реализиране на неоспорени от никого права.
Една от процедурите се прилага за следните случаи:
1. По искове, произтичащи от заем. Договорът за заем е с правна регламентация в чл. 240-241 от ЗЗД. При заема се предоставят в собственост пари или вещи, които подлежат на връщане в определен срок. Към тези искове спадат и случаи, когато Собственик предаде апартамента си за ползване срещу заплащане (наем);
2. По искове, произтичащи от заем за послужване (чл. 243-249 от ЗЗД). При този заем се предава за безвъзмездно ползване една определена вещ (може и недвижим имот), която по-късно се връща на заемодателя. Например Собственик предава апартамента си на свой приятел да го ползва временно и безплатно;
3. По искове, основани по договор за стоков кредит. Такъв договор има за предмет стоки и е добре познат на търговците;
4. По искове, произтичащи от договор за наем на недвижим имот или движими вещи (чл. 228-239 от ЗЗД). Тук писмената форма на договора е повече от желателна с цел доказването му в цялост и на отделни негови клаузи. Договорът се прилага към исковата молба. Ако няма писмен договор, могат да бъдат приложени евентуално разписки и други платежни документи за наемните суми.
5. По искове за освобождаване или предаване на отдадени под наем и аренда имущества. Договорът за аренда е разновидност на договора за наем;
6. По искове, произхождащи от договор за влог (чл. 250-257 от ЗЗД);
7. По искове, произтичащи от договори за изработка и извършване на определена работа с цена до 1000 лв. (чл. 258-269 от ЗЗД);
8. По искове за издръжка и нейното увеличаване;
9. По искове за упражняване на родителски права при разногласие между родителите;
10. По владелчески искове (чл. 75 и 76 от Закона за собствеността) - за защита на владението върху недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, което е продължило непрекъснато повече от 6 месеца. Също и при иск на владелеца на една вещ или на недвижим имот, от когото те са отнети чрез насилие или по скрит начин, срещу лицето, което ги е отнело;
11. По искове за определяне на граници (на недвижим имот);
12. По искове за оспорване на вземането по изпълнителен лист;
13. По искове по чл. 19 от Закона за гражданската регистрация.
При бързото производство се прилагат правилата на общото исково производство на ГПК. Необходимо е да се подаде искова молба. Срокът за придвижването е кратък. В деня на постъпването на исковата молба с приложенията съдът е длъжен да изпрати на ответника пълен препис на документите. В 7-дневен срок ответникът трябва да отговори писмено с посочване и представяне на всички доказателства.
Предвидени са два срока. В петдневен срок след изтичане на срока за отговор съдът на закрито заседание следва да се произнесе по допускане на доказателствата и насрочва делото за след петнадесет дни.
Съдът следва да обяви решението си с мотивите в 7-дневен срок след заседанието, с което се приключва разглеждането на делото. Когато е налице фактическа или правна сложност (продължително време за събиране или за проверка на доказателства), съдът по искане на ответника може да постанови делото да се разгледа по общия ред.
Има процедура, при която по административен ред се възстановява владение на недвижим имот. Това се извършва от районения съд.
Тази процедура се прилага в следните случаи:
1. Когато едно лице е лишено по насилствен или по скрит начин от владението си на недвижим имот;
2. Когато допуснат в имота ползвател откаже да го напусне след покана за това.
В тези случаи препоръчително е предварително да се използва нотариална покана или писмено предупреждение (с подпис, че е получено). След това в едномесечен срок от връчването на поканата (предупреждението) или от отнемането на владеенето се подава молба (не искова).
В седемдневен срок след получаване на молбата съдът трябва да провери изложените в нея данни, като се вземат предвид и обясненията на извършителя. След като се увери в истинността на твърденията на молителя, съдът издава заповед за възстановяване на владението върху имота. Тази заповед подлежи на незабавно изпълнение. За това са ангажирани полицията и кмета. В заповедта може да се включи и глоба за нарушителя.
Заповед за възстановяване на владението може да се издаде и когато нарушителят е неизвестен, а това често се случва в практиката. При обикновените съдебни процедури незнаенето на данните на нарушителя е достатъчно, за да се осуети каквато и да е процедура по ГПК.
В тридневен срок от произнасянето на заповедта от Районния съд тя може да се обжалва пред председателя на съответния Окръжен съд. Същото важи и при отказ да се издаде заповед от Районния съд. Окръжният съд е длъжен също в тридневен срок да се произнесе по жалбата при същите данни, т.е. без да се представят нови доказателства. Произнасянето става с определение, неподлежащо на обжалване.
Съдебни такси по производството за възстановяване на владението върху недвижим имот не се заплащат при подаване на молбата. Таксите се възлагат като задължение върху страната, против която е взето решението.
ДОБРЕ Е ДА СЕ ЗНАЕ
Според Конституцията гражданите не следва сами да защитават правата си. Необходимо е да се потърси съдебно съдействие и закрила.
Собственик, лишен по насилствен начин от владение на имота си, не следва да предприема сам действия за изгонване на натрапниците, тъй като ще попадне под ударите на закона за извършено престъпление (например “самоуправство”).
Законът за частните съдебни изпълнители започна да действа след февруари 2006 г. с приемането на всички подзаконови нормативни актове. Според закона на 30 000 души трябва да има един съдия-изпълнител. Очаква се за София частните да бъдат около 40, а за страната – 240. Частните ще действат на територията на окръжните съдилища (там трябва да поддържат кантора с определено работно време), а държавните ще са към районните, както до сега.
Законът за частните съдебни изпълнители бе приет, за да се постигне бързо и ефективно съдебно изпълнение, а не както до сега с години кредиторите да не могат да съберат вземанията си.
Частните съдебни изпълнители ще вземат възнаграждение като процент от свършената работа и то ще зависи от вземането. В момента таксите, които се дължат на частния и на държавния съдия-изпълнител, са едни и същи (ДВ, бр.35, 28.04.2006 г. и изменение на Тарифа N 1 към Закона за държавните такси).
Правомощията на частния съдия-изпълнител са същите като на държавния:
Частният съдия-изпълнител от гледна точка на неговата компетентност по нищо не се отличава от държавния.
В новия Гражданско-процесуален кодекс са описани случаите, при които длъжникът може да обжалва действията на държавния или частен съдия-изпълнител, който го е ощетил и да заведе дело срещу него.
Жалбите се подават до Окръжния съд там, където е
мястото на изпълнението не по-късно от 7 дни след извършване на действието (ако страната е присъствала на него или е била призована), а в останалите случаи – от деня на съобщението. Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.
За грешките на държавните съдия-изпълнители отговаря държавата, а за частните – самите те.
Например: Съдия-изпълнителят ще плати компенсации, ако е продал единственото жилище на длъжника, ако търгът за него не е бил разгласен по реда, предвиден в закона, ако са допуснати нарушения при наддаването или не е даден на този, който е предложил най-високата цена. Може да е налице неправилен отказ да извърши някое изпълнително действие или проявява бездействие.
Когато длъжник не се подчинява на съдия-изпълнителя и върши точно обратното на това, което трябва, се глобява.
ДОБРЕ Е ДА СЕ ЗНАЕ
Правомощията и таксите на частния съдия-изпълнител са същите като на държавния.
| [« Назад] | [Съдържание] | [Напред »] |
| агенциите за недвижими имоти - гарант за юридическата защитеност на клиента | нашите права и защита като членове на европейския съюз |