Догмат за Пресветата Троица

За Слава на Светата Единосъщна, Животворяща и Неразделна Троица, Отца и Сина, и Светия Дух

Свидетелства в Свещеното Писание на Вехтия и Новия Завет за троичността на Бог

В пълнота учението за Светата Троица е дадено в Новия Завет, но първообрази се намират в старозаветното откровение. В най-първия стих на Библията в гл.Битие е използвана думата Елох’и́м, означаваща Бог, дословно Бог в множествено число. Другото от старозаветните имена на Бог, Адонай, синоним на древно еврейското изписване на Элох’и́м се превежда като Господ.

Така също и за троичността на Лицата на Бог показват следните стихове “След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие;” (Бит.1:26); ”И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас” (Бит.3:22), ”нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго.”(Бит.11.7)

Ярка проява на троичността на Лицата на Бог се счита явяването на “тримата мъже” на Авраам в дъбравата Мамре (Бит.18.1),при което Авраам се обръща към Тях като към Един “и рече: Господарю, ако съм намерил благоволение пред очите Ти, не отминавай Твоя раб;” (Бит.18.2)

Следващото указание за троичноста на Лицата на Бог се намира в книгата на пророк Исая гл.6 “И чух гласа на Господа, Който казваше: кого да проводя? и кой ще отиде заради Нас? И аз казах: ето ме, проводи мене.” (Ис.6.8), при което Серафимите стоещи около Престола Господен, трикратно го Славят “И викаха един към други и думаха: свет, свет, свет е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава!” (Ис.6.3)

Троичността на Бог се вижда и при свещеническото благословение :”да погледне милостно към тебе Господ със светлото Си лице и да те помилува! “,”Да обърне Господ към тебе лицето Си и да ти даде мир! “ (Чис.6:25-26);”Господ Бог на боговете, Господ Бог на боговете, Той знае, и Израил да знае! “(Нав.22:22)

Указание за Христос и Светия Дух, като Бог, се вижда в Ангела на Яхве (Ангела на Йехова) , Бит.16:7, Бит.22:15, Бит.22:12, Бит.31:11, Изх.3:2, на Ангела на Завета Малх.3:1, имената Божии обитаващи храма 3Цар.8:29, 3Цар.9:3, 4Цар.21:4, за Славата Божия изпълнила храма и за Духа Божии изходящ от Бог 3Цар.8.11,Ис.6.1 и за самия Месия Ис.48.16, Ис.61:1, Зах.7:12

За Синовството на Христос от Отца “ще възвестя определението: Господ Ми каза: Син Мой си Ти; Аз днес Те родих” (Пс.2:7), ”Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти.” (Пс.109:1)

За Сътворяването на Света “Чрез словото на Господа са сътворени небесата, и чрез духа на устата Му - цялото им воинство.” (Пс.32:6)

В Новия Завет, преди всичко има значение свидетелството на Самия Христос, за неговото богосиновство, неговото Възкресение, Възнесение, и изпращането на Светия Дух. “Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни.”(Ин.1:18);”А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил.” (Ин.14:28)

“Аз и Отец едно сме.” (Ин.10:30)

„Бог е дух“ (Ин.3:24)

За първи път тайната на троичността била съвсем ясно открита по време на Кръщенето на Господа (Мат.3:16-17), от тук самото Кръщение е наречено Богоявление, тоест явяването на Бог-Троица.

Пример за Троичността може да послужи и установяването на Свето Тайнство Кръщение “И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа,” (Мат.28:19), в което възкръсналия Христос поставя Себе си наравно с Отца и със Светия Дух, как равна на тях Личност. (Ин.14:28),(Филип2:6) .Коментирайки дадения текст Свети Амвросий отбелязва: Господ казва в името, а не в имената, защото Бог е един, и не самного имена, защото не са два Бога, нито три Бога

Свидетелство за Светата Троица се съдържа и в приветствието на апостолла “Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа, и любовта на Бога и Отца, и общуването на Светаго Духа да бъдат с всички вас.” (2Кор.13:13 )

Многобройни са важните в догматическо отношение новозаветни текстове които говорят за едно или две от Лицата на Светата Троица.В.Лоски смята,че “зърното” от което е израстнало цялото троично богословие е прологът на Светото Евангелие от Йоан .

Вероизповедните формули в Свещеното писание са съвършено кратки. Но те са основа и изходно начало при по нататашното разкриване на основните истини на вярата, отразени в множество символи на вярата, използвани от Църквите в периода на Апостолските мъже до Първи вселенски събор приел за общо използване в Църквите Символът на вярата, който се използва и до днес, без изменение. Такива символи са Апостолски символ на вярата (символ,на Църквата в Рим),на Кесарио-Палестинска, Антиохииска, Александрийска, Йерусалимска, Кипърска .Но общото е троичната вероизповед изразена във вярата в Бога Отца,Сина и Светия Дух.

Трябва да се отбележи, че в Библята думата Троица, триединство или подобни думи няма.

Съществуват само два текста които определят Троица, “И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа,”(Мат.28:19) и “Защото Трима са, Които свидетелствуват на небето: Отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно.” (1 Йоан.5:7), като последния текст се съдържа в древните латински преводи на Новия Завет

Триадологични учения на Светите Отци

Свети Юстин Мъченик.

Учението на Свети Юстин за Бога е напълно обосновано върху Свещеното Писание, но със изразена философска зависимост от системите на Платон и Филон Александрийски. Бог според св.Юстин е трансцедентален, Той е нероден, неизречен, неизменяем Владика на Всичко. Той няма име, но от друга страна е Личност. Бог е не само първо основа на битието , но бидейки личност ,Той влиза в определни отношения с хората. Учението за Сина (Логоса) стои в тясна връзка с учението му за Бог. Произхода на Сина той нарича раждане от Отца. Бог като творец на всичко видимо и невидимо, се нарича Отец на света и човека.Произхода на Логоса от Отца се отличава от произхода на света и човека. В своето богословие св.Юстин обръща повече внимание на Логоса. Учението му за Светия Дух е разкрито покрай изказани положения. Но изрично е посочено че християните почитат Пророческия Дух, Духът които е говорил чрез пророците.

Теофил Антиохийски (?-181г.).

Той първи използва термина “Троица” при източните свети отци в неговия труд “Apologie Ad Autolycum. ”. По повод тълкувание на книга Битие гл.1 той пише: ”Трите дни които са преди сътворението на светилата, е всъщност образ на Троицата - Бог, Неговото Слово и Неговата Премъдрост”.

Тертулиан

Тертулиан употребява понятия (термини) на латински, които по късно остават на Запад. Ако Теофил въвежда Троица на Изток на гръцки език, Тертулиан го прави същото на Запад. Той пише за една божествена Троица- Отец, Син и Дух Свети. И трите имат една същност (substantie ,тук гръцкия термин ипостас се превежда като същност). Пръв въвежда понятието Persona – Личност, с която изразява битииния живот в Троицата. Връзката Отец, Син и Дух показва три Личности (Лица), Които се различават една от друга. Те са една същност , не една личност. Три Лица - една божествена същност- това е основният камък на християнското богословие на Тертулиан на Запад.

Свети Атанасий Александрийски.

Богословието за Свети Атанасий Велики означава правилно разкриване учението за Пресветата Троица. Единосъщието на Син с Отца е основен камък в учението за троицата.Син е роден от Отца и има една същност с Него. Той е единосъщен на Отца, Синът има една и съща божествена същност с Отца. Словото е рождение на Отца и рождение на същността от същността. Ако допуснем че е имало някакъв момент във времето, когато Синът не е съществувал, тоест той Той не е вечен както е Отец, то това би означавало че и Троицата не е вечна. Отрицанието на вечността на Сина е не само хула срещу Сина, но срещу Отца, защото е умаление на достойнството на Отца и отрицанието на Божията неизменост. Ако някога не Го имало Сина, то Бог никога не е бил Отец и следователно не е имало Троица, а имало единица и някога Троицата е била непълна, а пък някога е станала пълна (Против Арианите).Това не означава нищо друго освен отрицание на цялата Троица.

Термините “усия“ (същност) и “ипостасис” (лице) са употребявани при Свети Атанасий като тъждествени понятия. Почти никога не се употребява ипостасис за обозначаване на някое от лицата на Троицта. Това прави малко по късно Свети Василий Велики. Основна заслуга на Свети Атанасий е, че ясно разграничава божествена природа от божествена воля. Бог Отец по природа ражда Сина, както и Духът по природа изхожда от Отца, докато сътворението на света става по не по природата, а по волята на Бог.

Терминът “единосъщен” с Отца. Свети Атанасий настоява за използването му (по това време се разглеждал израза подобосъщен който се различа по изписване на гръцки само по една буква), като го обяснява и защитава. Самият термин нито е библейски, но на всичко отгоре е бил осъден на събора в Антиохия през 268 година заради употребата му от еретическото учение на Павел Самосатцки, който единосъщен с Бог Отец разбирал че Логосът е едно Лице с Отца.

Свети Василий Велики

След смъртта на св.Атанасий център на православието става Кесария Кападокийска, защото там е Василий. Около 370 година с изключение на св.Атанасий всички епископи на Изток са или ариани или полуариани. Богословието на Първи вселенски събор остава неразбрано дори и за епископите които не споделят възгледите Арий. Свети Василий Велики успява да изясни православната вяра в Трипостасния Бог с една божествена същност. Въвежда подходяща и разбираема богословска терминология.

За да разкрие тайната на троичния догмат, Свети Василий тръгва от трите Лица – Отец, Син и Дух Светий за да покаже единосъщието на Светата Троица – Един Бог в три Лица (миа усия, трис ипостасис). С термина “същност” Свети Василий обозначава общата за трите Лица божествена природа, отразена във всяко от тях. С “ипостас” се обозначава божественото Лице, което отразява божествената природа или същност. Всяко едно от Лицата има отделно, лично битие. Ипостасът е отличителния знак на отделното съществуване. Ипостасите са начин на съществуване. Те притежават лично битие и са начини на самооткровението на божествена същност, начини на съществуване. Лицата на Светата Троица са Отчество и Нероденост за Отец, Синовство или Раждане на Син и Святост и Освещаваща Сила за Дух Светий. Василий Велики ясно разграничава същност и ипостас. На латински език вече в правилен превод ипостас като persona.

Не още изцяло изчистена от ерестта на Арий (една от главните причини за свикване на Първи вселенски събор), Светата Църква се сблъсква с така наречените Духоборци или Македонияни по името на Констатинополския архиепископ Македоний. С помоща на Свети Атанасий и великите Кападокийци се е подготвил Втори вселенски събор, на които окончателно се утвърждава учението за Светата Троица и Никейското изповедание е било обявено за истинско Православно изповедание, така както са го изтълкували великите Кападокиици . Тринитарни ереси и заблуждения след Втори Вселенски събор в лоното на Светата Църква няма. А възникналите такива са в еретическа среда, тоест извън Църквата. Примерно в VI-VII век в монофизитка среда възникват тритеисти (три Същности,три Лица) и четвъртотеисти.

Аналогии за Светата Троица в света

Светите отци за да могат по някакъв начин да приблизят учението за Светата Троица към възприемането на човека, използват различни аналогии взети от сътворения свят. Например слънцето и изходящата от него светлина и топлина. Някой виждат аналогии в устроението на човешкия ум .Нашият ум, слово и дух по едновремеността на неговото начало и по своите взаимовръзки, служи като образ на Отец, Син и Свети Дух. Свети Василий дава аналогия с дъгата, с нейните преливащи цветове от една светлина.

Учение за Света Троица.

“Вярвам в единния Бог Отец”. Тези думи от символа на вярата трябва да се отнесат към тайната на Светата Троица, защото Бог е един по същество, но троичен по Лица: Отец, Син и Дух Свети, Троица единосъщна и неразделна. Тази тайна превишава човешкия разум. Никой не може да я обхване напълно, защото тя е висока, както е безмерно високо Божието същество, а човешкият ум е слаб и ограничен. Нито има сили да разбере, нито думи да изрази точно съвършеното Божие Същество и Неговите свойства. Лицата на Светата Троица се различават по между си по това, че Бог Отец не се ражда и не изхожда от друго лице, за това неговото лично свойство е отчество, нероденост. Син Божи предвечно се ражда от Отца и личното му свойство е роденост, синовство. Дух Свети предвечно изхожда от Отца, всичко изпълва, освещава, утешава, учи, животвори. Личното му свойство е изхождане. Трите лица Лица на Светата Троица имат равно божествено достойнство: както Отец е истински Бог, така също и Син е истински Бог, и Дух Свети е истински Бог .

В светлина на църковното учение за троичността на Бог се разбира любовта. Същността на християнството. Бог е Любов (1 Иоан.4:8,16). Пълна изява тази любов намира в единнството на трите лица. Светът и хората, са плод на божествената любов . Изкуплението на човечеството от греха и смъртта е дело на тази любов. ”Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.” (Ин 3:16). Християнската любов има за основа любовта между лицата на Светата Троица. В първосвещеническата си молитва Господ Иисус Христос се моли за всички които са повярвали в Него: ”да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно” (Ин 17:21)

От Посланието на патриарсите на източно-вселенска църква за православната вяра от 1723 година от Рождество Христово в първи член четем: ”вярваме в единния истински Бог, Вседържител и Безкраен -Отец, Син и Свети Дух: Отец нероден; Син роден от Отца преди вековете, Нему единосъщен; Дух Свети от Отца изходящ, на Отца и Сина единосъщен. Тези три Лица (Ипостаси) в едно Същество ние наричаме Всесвета Троица, Която всякога достойно се благославя и прославя и на Която се покланя цялото творение

Учението за Светата Троица е изразено в Символа на Вярата приет на Първи Вселенски събор. Той се състой от 12 члена, които в сравнително кратки боговдъхновени формулировки дават същността на християнската вяра, Богопознанието за Трите Лица на Бог, изкуплението, бъдещия всеобщ съд, същността на Църквата Христова, въскресението на мъртвите и живота в бъдещия век. Тоест основни верови понятия за всеки един християнин.

Използвана Библиография:

1.”Догматическо Богословие курс от лекции”, Арх.Алипий, Арх.Поликарп,Славянобългарски манастир “Св.Вмч.Георги Зограф”,2003 г.

2.”Въведение в Богословието на Отците” доц.Стоян Чиликов, гр.Пловдив,2007

3.”Патрология” проф.д-р.Илия Цоневски,Синодално издарелство,София 1986

4.”Православен Катехизис и Послание на Източните патриарси за Православната вяра”,проф.Тотю Коев

5.Лекции по Догматическо Богословие , Епископ Силвестър Стойчев