Това е стара версия на документа!
Родословно дърво на капитан Райчо Николов
Райчо Николов е роден на 1.VI.1840г. в село Райковци в семейството на Николай Трифонов и Ивана Райкова. Като дете учи занаят в Русе. Когато избухва кримската война (1853-56) по време на чиракуването си в Русе случайно дочува плановете на турските офицери за готвеното нападение през Дунава срещу руският гарнизон разположен в Гюргево. Известна е историята как с помощта на няколко кратунки успява да преплува Дунава и съобщава на руското командване тези ценни сведения.
За смелостта му император Николай І го награждава с дворянско звание и с възможността да учи в Русия. Завършва Втори кадетски корпус в Петербург (1859). Служи като офицер в руската армия. Участва в Сръбско-Турската война (1876) като командир на батальон. В Руско-Турската освободителна война е командир на рота в 4, 7, 8 и 10 опълченска дружина. За проявен героизъм при защитата на връх Шипка е награден с орден “Св. Анна”. След освобождението (1878) служи в Българската армия. Малко известен факт за Райчо Николов е, че той е автор на първия български военен устав – “Закон за българските войници”, отпечатан през 1877 г. в Плоещ.
През 1885 г. майорът извършва може би най-значимото си дело - включва се активно в подготовката и осъществяването на Съединението и става член на образувания през февруари 1885г. таен революционен комитет с председател Захари Стоянов. Членове на комитета са и най-видните офицери на българската армия – Данаил Николаев, Сава Муткуров и Стефан Любомски. Редом с тях той активно участва в подготовката на Съединението. Заедно с д-р Странски правят всичко възможно ръководството на войската да остане в ръцете на съзаклятниците. С ротата си Райчо Николов е сред участниците в свалянето на главния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич на съдбоносния 6 септември. Неслучайно той влиза в избраното временно правителство, като е назначен за комендант на Пловдив. В деня на великото дело обаче, докато отивал да съобщи по телеграфа новината, майорът е прострелян смъртоносно от началника на Пловдивската пощенска станция. На погребението на капитан Райчо се стичат повече от 50 000 души от цяла България, за да засвидетелстват почитта си към героя.