Иисусова молитва

“Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния”

Пристъпвам с дълбоко смирение и след благословия, да напиша някои мои мисли за Иисусовата молитва. Ще започна с думите на стотника изповядал вярата си:

“Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми” (Евангелие от Матея гл.8 ст.8)

Преди да се опитам да направя анализ на самата молитва ше потърся нейният първообраз в Светото Евангелие и в Стария завет.

В Светото Евангелие от Марка гл.10 се разказва за Вартемий синът Тимеев, сляп и просещ на пътя. Като чул, че Иисус Назорей идва, завиква с цяло гърло: “Сине Давидов, Иисусе, помилуй ме!” (стих 47). Това е молбата и изповедта на слепия. Изповед, защото нарича Иисус син на Давид и Назорей. И както често става по време на молитва за помилване и спасение към Господ и тук се намират хора да му пречат (стих 48). Молещият показва силата на молитвата си и вярата към Господ, като усилва самата молитва, започва още по силно да се моли и вика: “Сине Давидов, Иисусе, помилуй ме!”. Господ отвърща на молбата му, спира се и го извиква. Вартемий хвърля горната си дреха (тоест отрича се от греха си) и отива при Иисус. “И отговаряйки му, Иисус го запита: какво искаш да ти сторя? Слепият Му рече: да прогледам, Учителю! Иисус му рече: иди си, твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Иисуса по пътя.”.

Следва пак изповед, Господ е наречен Учителю (Равуни), по този начин е наречен и от Света Мария Магдалена, станала пръв свидетел на Неговото Възкресение. Проглеждането е символ не само на чисто физическо проглеждане, но и не повтаряне на извършени грехове. А пътят които е поел е път на спасение, пътя на Христа.” Сам Господ Иисус Христос казва: “Тогава Иисус рече на учениците Си: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва;” (Евангелие от Матея гл.16:24). Нито една молитва произнесена с вяра и смирение към Господ Иисус Христос остава не чута и не изпълнена.

В стария завет в Псалом Давидов 50-ти покаен четем: “Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост, и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.”,”защото беззаконията си съзнавам, и моят грях е винаги пред мене” и “Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене”.

“Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния”

Самата молитва е изповед на молещия се и каещия се. Изповед защото Господ е Иисус Христос, Сина Божия.” И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий,” Началото на втори член на Символа на вярата и “в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му и прошка на греховете, и Който е образ на невидимия Бог, роден преди всяка твар; (Кол. 2.14-15). Човек може единствено да казва на Господ помилуй ме грешния”, защото съм прах и пепел.”, затова аз се отричам и разкайвам в прах и пепел.” (Йов гл.42:6). Праведният Авраам възкликва: ” и рече: Господарю, ако съм намерил благоволение пред очите Ти, не отминавай Твоя раб;” (Битие гл.18:3) ”ето, реших се да говоря на Господа, аз, който съм прах и пепел” (Битие гл.18: 27).

Човек в естеството си, колкото повече се доближава до Бога, толкова повече се кае, зашото от пръст е взет и в пръст ще станеш (Битие гл.3:19).

“Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния”

Адам веднага след грехопадението е заслепен от греха и не е произнесъл най- простата молитва Господи помилуй. Напротив, потърсил е оправдани в греха си, като прехвърля на Господ отговорността, Жената която ти ми даде.

Какво представлява човек освен глинена чаша пълна с нечистота. Чашата се чупи, помията остава. Целта на християнския живот е имено изчистване на тази нечистота (грях), който скверни човек и придобиването на даровете на светия Дух. А човек е образ и подобие Божие и грехът е привнесен от вън, не е първоначално свойство. Човек не е създаден за тление, но за величие в Христа. За да се възтанови връзката Господ – човек, изгубена след грехопадението, сам Господ Иисус Христос страда на кръста, за да я възтанови. Какво трябва да прави човек? Да се моли, да изповядва грехове, да се Кръсти в Христа, да взема участие в тайнставата на Светата църква. Всичко е даром дадено, но не всеки приема.

“Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния”

Може ли всеки човек да казва Иисусовата молитва? Не само че може, но и трябва. По коклко пъти на ден? И как? По колкото му душа иска и има сили.В Светата ни църква някои молитви се произнасят три пъти, други 12, трети 40 пъти? Защо? Защото хорта сме различни, желанието ни за молитва е различно, а Спасението е за всички. Псалмопевецът Давид е възкликнал:”Но аз викам към Тебе, Господи, и сутрин рано молитвата ми Те изпреваря”. (Псалом 87:14). Говори се за непрестана и не прекъсната молитва. В началото на глас, тихо, след това още по тихо, на ум, докато сърце, ум, душа не се слеят в една молитва, отправена на към Господ Иисус Христос: “Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния”. Очевидно е, че човек не може да я казва целодневно, най малкото защото участва и Богослужба (вечерни молитви, утрини молитви, Света Литургия). Но през останалото време може да му е основно занимание. Сам Господ Иисус Христос ни дава тази заповед: ”Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед;” (Матея 22:37-38), а и отам необходимостта на душата за молитва.

Човек, молеики се с Иисусовата молитва, постепено предобива безмълвие за външния свят. През това време душата му пее от радост и любов към Бога. Става постепено съсъд на Благодатта Божия. Този процес на одухотворяване на човека не става бързо, години се искат, цял живот понякога не е достатъчен. Монасите са изпитвали истински трудности, я някой ще ги разсее, я ще му се яви “светъл образ” да му нашепва ти си вече праведен, дерзай, молитвата ти е чута. Както казва свети пророк Мойсей: ”пази се, да не влезе в сърцето ти беззаконна мисъл” (Второзаконие гл.15:9).

Ако човек разчита, че ще му се явят образи, светии, ангели, а може би и сам Господ, щото видиш ли моля се (кой като мен) и то с Иисусовата молитва, по добре да не се моли въобще. Наистина на малцина придобили благоволение в очите Господни, сам Господ им се явил, така както се преобразил на планината Тавор в нетварна светлина, така както Боговидецът Мойсей е видял неопалимата капина на Хорив и едновремено с това получил откровение за Пресвета Богородица, така както Мотовилов по време на разговора за смисъла на християнския живот със Свети Серафим Саровски е обханат от нетварна светлина, свети Григорий Палама отбелязва “ Придобилите духовна и свръхестествена благодат, виждат с чувства и ум, това, което е над чувството и ума - славата Божия, славата на Христа, славата на Духа”. Наистина “Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.” (Матея 5:8) Изисква смирение и опитност да разбереш. Душата спокойна ли е или изпитва радост и любов към всичко живо, това е от Бога. Големее ли се, погива, а и може и други да овлече. Сам Господ Иисус Христос казва: ”Царството Божие вътре във вас е.” (Лука 17:21) и “И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.”(матея 5:48)

Иисусовата молитва и постигнатото безмълвие спасява ли Човек? Човек се моли и участва в Богослужба и Света литургия. Псалмопевецът Давид е възкликнал: ”Чашу спасения прииму и имя Господне призову.” (Псалом 115) Призоваването на Името Господне спасява, но живота в Христа е цялостен и неразделен, не може едното без другото.

А за хората в които сме в света, за нас е даже още по трудно, дори и не възможмо. Най малко нямаме лукса да нямаме външни дразнители (живеем в света). Тук на помощ идва сам Господ, защото невъзможното за човека е възможно за Бога. Сам Христос дава напътствие къде и как да се молим: ”А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.”(Мат. 6:6).

“Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния”

Когато Иисусовата молитва се казва от повече хора едновремено се казва до: Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, защото бидейки грешен, не можеш да твърдиш, че и брат ти е грешен. А въобще кажеш ли аз съм грешен, но тоя е даже по грешен, си в дълбоко заблуждение. Един Господ изследва утроби и знае сърдечни тайни, и кой как и с какво му угажда или не.

Накрая кратка историческа справка за Исихазмът във Византия и България през средните векове.

Исихазмът се разпространява в края на XIII и началото на XIV век в Света гора и в други манастирски обители в Мала Азия и на Балканския полуостров. Около 1335 г. един от видните проповедници на това учение - монахът св. Григорий Синаит, с помощта на българския цар Иван Александър, основава в планината Странджа, в областта Парория, свой манастир. В него бързо започва да се стичат монаси от Византия, България и Сърбия, привлечени от славата на Григорий Синаит. От него те се запознават как да практикуват исихазма. В продължение на около 10 години манастирът в Парория, а и тези в Света гора, стават духовни селища, където били подготвяни десетки монаси исихасти. Те от своя страна, завръщайки се в родните си места, обикновено основавали манастири. Мнозина от тях заели високи постове в местните църкви. По този начин исихазмът бързо се разпространява в целия православен свят. През втората четвърт на XIV век привърженици на исихазма стават много видни византийски богослови, между които изпъква със своята начетеност и познания Григорий Палама. Чрез неговите богословски произведения и чрез споровете, които той води със своите противници, (главните упреци са били за положението на тялото по време на молитва и затова че са си гледали пъповете и те не могат да видят нищо друго, освен светлината около пъповете си. Така и са ги наричали Пъповидци. Представител на тези критици е Варлаам Калабрийски) Исихазмът се превръща в учение, което претендира, че отразява самата същност на православното християнство.

Св. Григорий Палама е апологетът на исихазма и богословът, а св. Григорий Синаит е учителят и практическият наставник.

Първите учители на българския исихазъм са св. Теодосий Търновски (около 1300 - 1363), св. Ромил Видински (родителите са му майка Българка, баща Византиец), патриарх Евтимий и митрополит Киприан Киевски. Съзерцателното монашество се разпростира из цялото славянско християнство през късното средновековие. (Източник: www.bg.wikipedia.org/wiki/Исихазъм).

Известни Свети отци Исихасти: Исахий Йерусалимски, Григорий Синанит, Григорий Палама,Теодосий Търновски,Антоний Печерски,Сергей Радонежки, Теофан Грек, Андрей Рубльов, Серафим Саровски, Игнатий Брянчанинов,Теофан Затворник, Йосиф Исихаст, Силуан Атонски, архимандрит Софроний Сахаров.

Завършвам с думите на свети Йоан Богослов:”Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички вас. Амин.”

Използвани източници:

http://www.pravoslavieto.com/docs/sv_otci/sv_Ignatij_Brjanchaninov/molitvenoto_pravilo.htm// https://www.youtube.com/watch?v=SpnDAbVdfC8 (О молитве Иисусовой. Игнатий Брянчанинов) http://www.bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=117 Архимандрит Софроний Сахаров “Видеть Бога как Он есть” Аудио лекция Архимандрит Софроний Сахаров: О восприятии греха,покаяние,богоподобии,молитве и других аскетических вопросах