Command disabled: diff

Етиопска Църква, богуслужение, богуслужебно пеене, музика

Етиопска (Абиссинска) православна църква (амх. የኢትዮጵያ ኦርቶዶክስ ተዋሕዶ ቤተ ክርስቲያን Yäityop’ya ortodoks täwahedo bétäkrestyan).E eдна от Древноизточните (до Халкидонски) Църкви. До 1959 година е била автономна църква в каноническа зависимост от Копската Църква, в последствие получава автокефалия. Подобно и на другите древноизточни Църкви признава решенията на първите три вселенски събора и изповядва монофизитска христология. Има свой етиопски самобитен обряд които със своите особенести няма аналог в другите църковни традиции на йерархичната структура на духовенството.

История

Съгласно История на Църквата от Евсевий и Новия завет, християнството достига в Етиопия през първи век чрез Апостол Филип, покръстил евнух от посланиците на царица Кандакия. (Книга “Деняния на светите Апостоли” гл.8)

Съгласно Преданието първи християнски просветител на етиопците е Фурментии, римлянин от град Тир. Той претърпява корабокрушение на африканския бряг на Червено море.Скоро след това придобива благоволение в очите на император Аксум и малко след това покръства сина му и бъдещ император Езан. Той обявавя в 330 година Християнството за държавна религия. Свети Атанасии Александрийски ръкополага Фурмений за епископ и така става първи епископ на Аксума.

В административно отношение Етиопската Църква от своето създаване се яввява като една от Епархиите на Александрийския Коптски патриархат, който е ръкополагал епископи египтяни в Абуна.Абуна по този начин е единствения център на етиопската църква. Чак през 12 век се правят опити да се дадат на Етиопската църква повече епископи, което от своя страна би позволило да се образува Свети Синод, който сам да си избира глава. .Александрийския патриарх отказва.

През 17 век при император Суснийосе влиза в уния с Рим, но веднага следващият император Фасиледес (средата на века) гони католиците от Етиопия.

Едва в края на 19 век Негус Йоанн издейства от коптския Патриарх Кирил V хиротонии за Трима архиерей за Етиопия.

През 1951 година за първи път от 15 века Етипоската църква се възглавява от Глава (Абуна) Етиоп.

Обряд, Духовенство и Миряни

В обрядите на Етиопската църква се е съхранило много повече юдейско влияние отколкото в другите източни църкви, като например разделянето на храната на чиста и нечиста, празнуването на Събота заедно с Възкресение Христово (ден Неделя), обрязването на младенците на 8-мия ден. Във всяка църква се съхранява малък ковчег символ на Ковчега на завета с 10-те Божии заповеди, който по етипоско предание е бил предаден от цар Соломон на Сафската Царица Македа и който и до ден нешен се намира в Етиопия.

Етиопска_църква_Image_1.jpg

Рождество Христово и Възкресение Христово се празнуват по древен Юлиански Календар.

Етипоската Света Литургия е от основата на Копската на Свети Евангелист Марк, но вместо един канон в нея има 12 канона.Така както при извършването на Светото тайнство евхаристия е необходимо участието на минимум двама свещеника и трима дякона, което увеличава свещенослужителите многократно. До преди комунистическата революция в Етиопия свещениците в Етиопия са 10-20 % от мъжкото население. Момчетата се обучават за дякони от 7 годишни. Почти всички етиопски църкви са кръгли и вътрешността е разделена на три концетрични кръга. Във външния се пеят химни и псалми, в средния се извършва причастяването, а вътрешния кръг е “Светая Светих”, където е олтара и ковчега. Жените в църквата са отделени от мъжете и са длъжни да са от дясната страна. Места за сядане няма, а при входа на църквата се събуват обувките. Светите Кръстове са украсени с дърво резба, но без разпиятие на тях (по причина на забрана на изображения в храма с изключение на Светите икони). Етиопските икони сасвоебразни, характерни и първични. Религиозен символ на свещенството се явява чадърчето, като по цвета му се определя вида на службата (сватба - червен или погребение – оранжев). А при интронизация на патриарх му се дава позлатен от който висят сребърни кръсчета.

Етипоскта Библия се отличава по броя на свещениете Книги както в Стария завет ( Кинга на Енох (Етипоски), Книга Юбилей), така и по броя на книгите на Нов завет като към броя на 27 те канонични книги са прибавени още осем, така наречени Синоди. Литургията се извършва на езика Геез (староамхарски). Характерна черта е присъствието на ударни инструменти (тъпани).

Етиопска_църква_Image_2.jpgЕтиопска_църква_Image_4.jpg Етиопска_църква_Image_3.jpg

Духовенство

Духовното образование в Етиопия се придобива от начални училища при манастири и големи храмове, където се изучава езика Геез, писане, четене, Псалтир и Нов завет. След завършване на началното образование учениците постъпват при духовни наставници (мамхеерам) които са в големите храмове. Следва продължително обучение по музика и пеене. Пълният курс завършва с изучаване на литургика и устави (кеддасе)

Висши духовни училища няма. Желащите да получат званието “старец” или “учител” на което имат право само завършилите висше духовно училище, се обучават по частен път под ръководството на различни мамхери, специлизирали в един или друг дял на богословието.

За свещеници (кее, кахн) и дякони се ръкополагат само първобрачни. Безбрачие се допуска само за дяконството, ако е ръкоположен преди пълнолетие. Не достик за свещеници няма. Всеки храм има голям брой свещеници, независимо от това че материалното състояние на общността в повечето случай е бедно.

Етиопска_църква_Image_5.jpgASCII Етиопска_църква_Image_6.jpg

ASCII

Богослужебниособености

Литургията се служи ежедневно, при задължително присъствие на не по-малко от трима свещеника и двама дякона. Времето на извършване е в полонощ или преди изгрев слънце. На Светия престол се полага древната дъска (табот), заменяща нашия Свети Антиминс, на която са изобразени Светите евангелисти и Светия Кръст. Таблотът се повива в копринен плат. Одеянието на свещениците е без орар и епитрахил . Всички свещено служители служат с златни митри на главата и боси.

Богослужебните книги се състоят от Свещено писание (в което има допълнително апокрифни книги), Часослов, Служебник (с литургиите на Свети Василиии Велики, Свети Апостол Марк и на Свети Кирил Александрииски -която се служи най често), Постен Триод, Празнични Миней и книги с песни във възхвала на Пресвета Богородица.

Пеенето е осмогласно, съпроводено с музика, биене на барабани аплодисменти и танци. Светите Тайнства са седем. Постите са сходни с постите в Православието, като се спазват от цялото население.

Ролята на миряните

Миряните са тясно свързани с Църквата. Миряните, произлизащи от семейства на духовенстовото или преминали през някаква степен на духовно образование, може да носят одеяние, което се дава и на свещенослужителите. Обиконовено са лица със светско звание и професия, получили духовно образование. Тяхно е задължението да управляват движимото и недвижимо църковно имущество. При храмовете съществуват миряни с духовно образование, които пеят в хора, обслужват канцеларията и стопанисват храма. Следят за реда на службата и богослужението и имат право да не допускат свещеник до служение ако го намерят за недостоен.

Етиопски литургични песнопения

Етиопските литургични песнопения или Зема са вид песнопения, практикувани в Етиопската Църква.

Традицията започва след 6 -ти век и се свързва по предание със Свети Ярет.През време на вековете етиопската певческа литургична традиция търпи процеси на изменение и развитие подобно европейската.

Зема означава приятен звук, песен или мелодия на литургичния език Геез

История

Свети Яред се свързва със създаването на музикалната традиция на Етипоската Църква. Той изобретява първата известна самобитна етипоска нотация и религиозна музика. Изобретява три начинина на пеене. Те са известни като Арари, Езил, и Геезе. Светият Синод на Етипоската църква определя че етипоското литургично песнопение на свети Ярет е бого откровено и божествено по естество.

В началото на шести век, Етипоия е вече приела християнството. Етиопската Църква вече разполага с молитвена книжнина. Етипоските литургични песнопения са създадени след това. Дегва - етиопските Антифони в частност са от по късен период, датирани в през втората половина на 16 -ти век.

Етиопска_църква_Image_9.jpg

Характерното богуслужение с песни, танци, ударни инструменти и ръкопласкания се свързват с времeтo от 6 ти век.

Етиопските литургични песнопения се базират както и на писмени така и на устни източници. Но изолацията на Етиопия и липсата на източници създава трудност да се пресъздаде точната история на Етиопската Църковна музика.

Музикалната нотация наречена Мелекет използвана при песнопенията е не типична нотационна система защото не отбелязва височина на тон или мелодия. По скоро тя се запаметява и заучава.

Повечето изследователи правят извод че тя търпи развитие след 16 век, подобно на европейското.

Предполага се, че нотацията става все повече и повече сложна с течние на времето. Месните различия и традиции могат с течение на времето да бъдат стандартизирани и много повече символи и сегменти на музиката да станат достъпни до съвременните композитори.

Първия запис на Етиопска Църковна музика е направен едва през 1950 година, когато свещеник Мере Гета прави запис за Етипоското радио.

Нотацианна система

1. Mereged (Мерегет)Подобно на largo и grave. Много Бавно.
2. Nuis-mereged
Нуис Мерегет
Подобно на adagio. . Бавно
3. Abiy-tsefat
Абий тсефат
Подобно на allegretto. Умерено бързо
4. Tsefat
Тсефат
Подобно на allegro. Бързо
5. Arwasti
Арвасти
Подобно на prestissimo. Много бързо

Нотационни знаци (ቅርጽ)

1. Yizet (ይዘት)
Язет
Подобно на staccato.
2. Deret (ደረት)
Дерет
Нисък и плътен глас.Стоящ на най ниския обхват на мъжкия глас
3. Kinat (ቅናት)
Кинат
Подобно на възходящо glissando.
4. Chiret (ጭረት)
Чирет
Подобно на нисходящо glissando.
5. Difat (ድፋት)
Дифат
Обикновено означава понижаване на octave
6. Kurt (ቁርጥ)
Курт
Подобно на coda.
7. Rikrik (ርክርክ)
Рикрик
Подобно на tremolo.
8. Hidet (ሂደት)
Хидет
Подобно на едновремено accelerando, crescendo and portamento.

Литература:

1.“Протоиерей Александр Трубников Ближний Восток — Колыбель Православия, Издание Представительства Российских Эмигрантов в Америке. Мадрид, 1964

2.http://www.hierarchy.religare.ru/h-aincvost-ethiorite.html

3.Scelta, Gabe F. (2011). „Ethiopian Christian Liturgical Chant & Historical Context“ (PDF). University of London.

4.https://www.ethiopianorthodox.org/english/church/divineliturgydoc.html