Command disabled: diff

Цветните сгради на Хундертвасер

„Рационалното мислене подтиска творческите сили и въображение и се отразява негативно на артистичното изразяване“.

Ф. Хундертвасер

Фриденсрайх Хундертвасер (на немски: Hundertwasserhaus Wien, в превод от немски „Царство на мира Сто води“, 1928-2000) е австрийски художник, скулптор и архитект, познат с уникалния си стил. Артистичният му псевдоним в буквален превод означава „Земя на мира 100 води“. Наричан е „Австрийския Гауди“.

Той се превръща в един от най-известните австрийски творци, благодарение на своите картини, пощенски картички, флагове, но най-вече на необичайната архитектура на сградите, които създава и на своята философия за хармонията между хората и природата.

Скандален, ексцентричен, уникален са само част от определенията за стила на оригиналния автор. Животът му е като сюрреалистичен филм, в който се преплитат смени на рожденното име (истинското му име е Фридерик Стовасер) и на местожителството (от Австрия, през Италия и Франция, Мароко, Тунис, Гибралтар, та чак до Нова Зеландия)…

Хундертвасер е фанатичен защита на околната среда, заклет хуманист, еколог и страстен природозащитник - работи цял живот върху идеята за хармонията между човека и околната среда. променя отношението към природата на едно цяло поколение австрийци. Той е първият изявен еколог в Австрия и неговите концепции са залегнали в правната австрийска система при въвеждането на екологичните стандарти на страната.

През 90-те години на миналия век Хундертвасер публикува своя манифест срещу рационализма. Целта му е била да обясни професионалните си идеи. Той смята, че „и рисуването като занимание, при което импулсът идва отвън от нещо непознато за нас, и архитектурата, днес са свободни - условие, важно за развитието на всяко изкуство. Планираното рисуване и планираната архитектура не могат да се смятат за изкуство. Това са компромиси на праволинейни хора… Всеки трябва сам да изрази себе си. Съвършенството се крие в спиралите и кривите линии“… Като яростен противник на правата линия той открива, че тя е „лишена от божественост„…„От какво има нужда човек, за да е щастлив - от крачки напред и крачки назад. Едно непрекъснато движение. Моето изкуство е толкова различно, защото е вегетационно“, обяснява работата си ексцентричният творец и продължава да популяризира кривата линия. Любимият символ на Хундертвасер e спиралата. Презира симетрията, правата линия и гладката повърхнина. Обича цветовете.

Хундертвасер създава нова философия в архитектурата. В къщите, изградени от Хундертвасер, всяко свободно ъгълче е заето от зеленина. Дървета растат по терасите. Клони се подават направо от прозорците. Покривите са покрити с дървета, цветя и трева. Сградите са оцветени в различни цветове. На Хундертвасер принадлежи идеята за „дърво-наемател“, според която всеки човек, трябва да отглежда поне по едно дърво в дома си, като вместо с наем, то ще му се отблагодарява със своята зеленина, сянка и пречистен въздухът.

На Хундертвасер принадлежи и още една необичайна идея - „правото на прозореца„. Прозорците са най-важни. Точно те дават лице на сградата. Според него всеки един човек трябва да има правото с четка, потопена в желана цветна боя, да боядиса фасадата около прозорците на своя дом до там, докъдето може да стигне. По този начин на хората се даде правото да изразят своята индивидуалност. Така те няма да се чувстват подтиснати и ограничени от баналните сиви блокове, еднообразни по вид. В пъстрите и весели къщи на Хундертвасер няма даже два еднакви прозореца.

Запазена марка на Хундертвасер са и вълнообразните подове - „неравният под е мелодия за краката“ и те се успокояват. Не ползва и предварителни скици и планове при изграждането на своите сгради.

Творчеството на Хундертвасер е утопия и красота. То е толкова самобитно, че не се вмества в рамките на нито едно течение в изкуството. Световната общественост казва, че Барселона си има Гауди, а Виена - Хундертвасер.

Почитателите му го наричат лудия гений, философ и поет на природата, а отрицателите му - голям смешник. Творчеството на Хундертвасер продължава да буни духовете в родната му Виена и по света. Всеки, който веднъж е видял негова творба, не може да го сбърка.

Домът Хундертвасер

Домът Хундертвасер (стр. 1977-1985) е колоритно пъстра и весела, уникална и ексцентрична жилищна кооперация в сърцето на строгата и подредена Виена (Австрия) и е по проект на Хундертвасер. Като своя автор сградата е изключително провокативна и ярко контрастира на изчистения, стилен и пуритански урбанистичен пейзаж на австрийската столица. Първоначално домът е жилищен блок за социално слабите слоеве от населението. Общата площ на комплекса е 3556 кв.м. Всеки от общо 52-та апартамента е с различна големина и в различен цвят, като няколко от тях са издадени по-напред от останалата част на сградата. Домът е с вълнисти асиметрични фасади и с разхвърляни от всякакъв размер прозорци.

На покрива, застлан с 900 тона пръст и в сградата растат повече от 200 дървета и храсти, чиито буйни клони излизат през прозорците. Зелен оазис в сърцето на града. В комплекса са разположени 5 магазина, лекарски кабинет, 37 гаража, зимна градина и две детски площадки.

Първоначално Домът е бил собственост на общината на град Виена, която е предоставила на Хундертвасер свобода в архитектирното проектиране и изпълнение. Екстравагантният резултат се приема добре и в днешно време е признат по целия свят. Днес Домът Хундертвасер е неделима част от виенското културно наследство. Той е един от най-посещаваните туристически обекти на австрийската столица. Броят на туристите отдавна прехвърли милион.

Асиметричните очертания върху фасадата, керамичните плочки и грапави стени са основен елемент на декорацията. Подовете са непрактични, вълнообразни и покрити с разноцветни камъчета. Всеки обитател на сградата има право да декорира фасадата около прозорците си изцяло по свой вкус. Всеки елемент е в различен цвят. Това прави сградата още по-забележителна. Хундертвасер всъщност не получава никакви пари за дизайна на сградата, казвайки, че е достатъчно да предотврати израстването на нещо грозно на това място.

Домът Хундертвасер е строен без предварителни планове и чертежи, както и другите му сгради. Хундертвасер казва, че планираната архитектура не може да се смята за изкуство.

Къщата от 10 години е частна собственост. Самата къща може да се наблюдава само отвън, тъй като наемателите й не допускат посетител. Такива са всички сгради по света, уникални по своему, построени от провокативния, иновативен и ексцентричен художник Хундертвасер.


Домът на изкуството

Хундертвасер създава във Виена свой частен музей на изкуството „Кунст хаус Виена“ (Kunsthaus 1991 г.). В него може да се влезе съвсем спокойно. Там е представяно богатото и разностранно творчество, идеите, философията и живота му. На два от етажите са изложени картини, графики, рисунки, архитектурни и екологични проекти, снимки, записки, макети, както и негови мисли, изписани по стените. Могат да се видят няколко интересни проекта за хвърчила, направени през годините, в които живее в Япония. Много от сътворените от него близо 1000 картини са собственост на частни лица, които ги предоставят за временен показ в музея, затова изложбата често се мени. Има гостуващи изложби на световни художници и фотографи.

В Музея подът е релефен, стълбището - неравно, а в задния двор има приятно заведение. Шадраванът във фоайето на сградата е изграден от десетки видове мрамор от цял свят и показва водата във формата на спирала. Тук е поредният знаков символ за художника - променливата спирала, която може да се види в един или друг смисъл във всичките му творби Всичко е в синхрон с целия проект на сградата, чиято пълна реконструкция и дизайн са осъществени от Хундертвасер.

Той често идвал в музея и прекарвал часове там. Когато някои посетители искат да го снимат или да получат автограф от него, той отказвал и се гневял. На онези, които много настоявали, поставял условие: „Направете дарение, станете спонсор на някоя организация за защита на околната среда и елате с документ за това, веднага ще получите автографа ми.“

До днес музеят е посетен от над 8 500 000 души от цял свят.


Петзвезден СПА Хотел Rogner в град Bad Blumau, Австрия.

Разположен в центъра на термалния регион на Щирия, Rogner Bad Blumau


Той е може би най-успешният проект на Хундертвасер, живо произведение на изкуството - зелени покриви, заоблени форми, колоритни фасади и позлатени куполи, заобиколени от полета и поляни, уникален минерален извор с вулканичен произход, вливащ се в лечебно езеро с подводна музика, термален пейзаж с 11 различни закрити и открити басейна, хидромасажни вани, басейни за деца, сауни и зала за релаксация и … 2400 различни прозорци и 330 колони на хотела, пъстрота и криви линии. Някои от стаите са под земята и прозорците им гледат към осветени дворове, докато други следват полегатите форми на околния пейзаж. Горещите извори осигуряват топлина, която се използва за производство на електроенергия за курорта.


Living Beneath the Rain Tower, Plochingen (1990-1994)

Жилищен комплекс в Плохинген ам Некар - да живееш под дъждовната кула

Парк в Есен, Германия (Gruga park, Essen)


Горската спирала (Forest Spiral), Дармщат, Германия

„Горската спирала“ е жилищен комплекс (1998-2000 г.) на дванадесет етажа и има 105 апартамента, построени около природен ландшафт - живописен двор с ручей. Покривът е впечатляваща градина, посипана с пясък, тревни площи и дървета - бук, явор, липа и лимони, е разположен ресторант и места за релаксация. Идеята на Хундертвасер е да се увеличи парковата зона на Дармщат под формата на спирала. Типични за сградата са лентите от керамични плочки и цветната мазилка, които са алегория на различните слоеве на скалите.


Розовата цитадела в Магдебург, Германия

Последният шедьовър на австрийския архитект Хундертвасер се намира в центъра на Магдебург и веднага прави впечатление с розовата си фасада и разчупена конструкция. Жилищният комплекс с площ 11 000 кв. м е дом на 55 апартамента, офиси, магазини, хотел и детска градина. Комплексът е наречен още и „Зелената цитадела“ заради покрива със свежи дръвчета и пъстри лехички. За да се осъществи този цветен проект са били нужни 33 млн. долара и над 10 години труд на архитекти, строителни инженери и работници.


Железопътната гара в град Илцен (Uelzen), Германия

Гарата е претърпяла сериозни щети по време на Втората световна война, но била реновирана за Expo 2000. Тя е възстановена с грижа за природата и поглед към културата. Днес представлява една от най-популярните туристически атракции в германския град.


Гимназия "Мартин Лутер" във Витенберг, Германия

Асиметричните очертания върху фасадата, керамичните плочки и грапави стени са основен елемент на декорацията. Подовете са непрактични, вълнообразни и покрити с разноцветни камъчета.


Винарна „Дон Кихот“ в Калифорния, САЩ

Винарната е единственият проект на архитекта Хундертвасер на територията на САЩ. Строителството отнело 10 години. Във винарната са използвани керамични плочки, неси-метрично боядисани колони с неправилна форма, преднамерено неравни подове. Сградата завършва с позлатен луковичен купол и със зелен покрив, по който растат трева, храсти и дървета. Линиите на винарната незабелязано се трансформират в местната флора и оставят усещане за естественост и спокойствие.


Завод за изгаряне на отпадъци "Шпителау" (Виена, Австрия)

Топлоцентралата „Шпителау“, фабриката за преработка на отпадъци в центъра на Виена (квартал „Халзен грунд“), е втората забележителна сграда в австрийската столица, проектирана от Хундертвасер и превърната в произведение на изкуството. Стените на сградата са декорирани в ярки тонове, а високият 126 метра комин, изпълняващ ролята на филтър, е изпъстрен до въра с негови рисунки. Велик дизайн, но и велик защитник на природата - инициира вноса от Япония на специална модерна инсталация за изгаряне на отпадъците с пречистване на отпадъчния дим, използван за отопление на Виена. Вредните емисии от фабриката се свеждат почти до нула. Въздухът над града остава чист. Атрактивният завод се посещава от многобройни туристи.


Кулата Kuchlbauer в Германия

Наблюдателната кула е архитектурен шедьовър на Хундертвасер в комплекса Kuchlbauer Turm. Със своите приятни заоблени форми, танцуващи прозорци, вълнообразни подове, органични линии и куполи, кулата е уникална по рода си в световен мащаб. Висока е 35,14 метра. Отличава с интересна основа, с няколко различни по размер балкони в горната част и на върха - позлатена сфера за наблюдение с диаметър 10 метра. Построена е през 2007 г., но е открита през 2010 г.


Църквата Св. Варвара, Бернбах, Австрия

Църквата „Св. Варвара„ е първият осъществен архитектурен проект на Хундертвасер. Църквата е построена през 50-те години на миналия век, а по-късно Хундертвасер (1984-1988г.), заедно с архитекта Манфред Фуксбихлер, променят външният й облик. Кулата, покривът, фасадата, позлатеният луковичен купол и останалите куполи се отличават с пищност и разнообразниие на формите. При преустройството на църквата, Хундертвасер поставя в двора й 12 арки със символите на всички основни религии в света.


Детайли от църквата Св. Варвара

Тоалетната на модерното изкуство

- действащо WC във Виена срещу къщата на Хундертвасер, превърнато от художника в използваемо арт произведение, което си струва да се види. Стълбището към тоалетната е издържано в характерния за художника стил на мозайки и ярки цветове. В преддверието бълбука развеселен с пъстри лампи водоскок, а част от стенописите изобразяват фабриката за преработка на битови отпадъци „Шпителау“ - другото произведение на художника. Мнозина пускат 60-те си евроцента такса не за да използват съоръжението, а само да снимат. Там дори огледалата и мивките са парче изкуство.


Тоалетна в Кавакава, Нова Зеландия

Тоалетната е една от най-големите забележителности в Кавакава. Добре е да се знае, че конструкцията на сградите на Хундертвасер се разминават с екологичните му концепции. Чисто екологични материали, като необработени камъни и пръст няма. Кривите стъпала са построени прави, като ефектът за кривина се постига чрез добавяне на цимент на няколко места или чрез декоративни елементи. Кривите линии по фасадите на постройките са също декоративен елемент, добавен върху съвсем симетрични основни блокове.


Хундертвасер - магьосникът на цветовете

Цялостния портрет на Хундертвасер е колоритен с чудатости. Имал охлюв за домашен любимец. Не гладел дрехите си. Обичал да носи два различни чорапа. Когато го питали и защо ходи с различни чорапи, той отговарял: „А защо трябва да са еднакви?!„. И това далеч не е най-екстравагантното му изказване. Като млад шиел дрехите си сам. Според него облеклото крие три злини - унифициране, симетрия на готовите дрехи и тирания на модата. Ходел винаги чисто и прилично облечен, но не обръщал голямо внимание на дрехите, защото смятал, че така смекчава оптиката на правата линия. Умеел да плете и да тъче. Сам е плетял чорапите си.Автор е на ефектни проекти за килими. На гарата в Лисабон на една от стените стои неговото пано „Тъгата на Атлантида“. Разработва и авангардни идеи за национални флагове. Правил е интериор на Боинг 757. Уникалният му стил е запечатан и върху голям брой пощенски марки. Предложил е интересен дизайн за регистрационните номера на австрийските автомобили, но проектът му е бил отхвърлен.

Ексцентричен, провокативен, космополитен и скандален - такъв е бил животът на твореца, който е пребродил по суша и вода целия свят. В края на 60-те години купува във Венеция рибарски кораб и сам го преустройва в яхта за пътешествия, която нарича „Регентаг“ („Дъждовен ден“). Заедно със своето малко черно куче и малко черно коте на борда той обикаля морета и океани и стига чак до Нова Зеландия. Живее на много места по света и постоянно пътува. Два пъти минава и през България

„Весели“ къщи, вили, църкви и обществени сгради гениалният архитект е построил и в Германия, Швейцария, Калифорния, Япония, Нова Зеландия, която счита за свой дом. За това, където и по Света да отиде, той държи часовника си на Новозеландско време.

Хундертвасер мрази академизма и нерядко е изнасял публичните си лекции абсолютно гол, понякога асистиран от абсолютно голи млади момичета около него. Много спорове и дискусии са пораждали тези публични изяви, особено за правото на „трета кожа“ (човек има три кожи - естествената, облеклото и жилището, 1967 г. в Мюнхен ), и тази за „освобождаването от оковите“ (1968 г. във Виена).


Той бил много срамежлив, тих, скромен човек, вглъбен и самотен, но много обичлив. Когато искал да наложи свое виждане, в което силно вярвал, ставал упорит като дете, което тропа с крак, докато не постигне целта си. Не можело да се спори с него и никой не бил в състояние да го принуди да се откаже от идея, щом го е завладяла - осъществявал я докрай.

Жените, които е обичал и с които е живял, е трябвало да споделят неговите виждания. Сред тях и съпругата му Юко Икевада, която е художничка и днес живее във Венеция, и младата му приятелка японка, с която прекарва последните си дни.


През 2000 г Хундертвасер умира от инфаркт на кораб на път за Европа. Погребан е в имението си в Нова Зеландия, където е посадил 300 000 дървета. Пожелал е на гроба му да расте само едно дърво. Погребан е гол и без ковчег в градината на щастливите мъртви до дърво във формата на лале.

След смъртта на Хундертвасе, негов дългогодишен сподвижник Петер Пеликан изгражда уникалният музеен комплекс в типичен стил Хундертвасер в Абенсберг, Германия (2014 г.) .


Творбите на Хундертвасер, весели и жизнерадостни, и идеите му са със световна слава още приживе и до днес.

Много специалисти и критици отричат Хундертвасер, други го издигат в култ. Но една е голямата истина - той въздейства върху личността.

Творбите му не могат да бъдат „затворени“ в никакви рамки, не могат да се класифицират в определен стил. Остава открит въпросът: „Това изкуство ли е или архитектура?“ Навярно и двете класификации в едно…,

Може идеите на Хундертвасер да са утопични, но са красиви, дори и в прагматичния 21 век. Може да е един от най-ексцентричните, но е и един от най-колоритните и най-продаваните творци от 80-те години на 20-и век.